0896 777 139 пон. – пет. от 9:00 до 19:00 часа
За контакт

Принцеса Пумпелина и бухалите от макраме

Принцеса Пумпелина и бухалите от макраме

автор: Зорница Христова

Принцеса Пумпелина и нейният Съветник по първобитните въпроси отиваха на гости на баба. Господин Съветникът беше
кон, но принцеса Пумпелина стискаше ушите му толкова здраво, че беше на път да го превърне в Магаре. Разбира се, в нейното царство магаретата имаха по-висок ранг, защото правеха “И-аааа”, а конете не беше ясно какво правят. Впрочем господин Съветникът най-често правеше “Ъъъ-аааа”.
- Как първобитният човек измислил ролковите кънки? – разтегли Принцесата дясното ухо на господин Съветника, тъй като тя беше един Просветен монарх и подобни неща не можеха да се случват без нейно знание.
- Ъъъ... аааа...ми както си се разхождал, стъпил върху празна коруба от костенурка, която си седяла върху едно мокро листо от лапад и пързуууул!
- Тцъ, костенурката сигурно е лежала върху орехчета – разсъди Пумпелина и поясни: - За колелца.
- Ъдааа. И се хързулнал сред Горатаотпапратикатовсаксиитенамайкати, задминал два патладжана и се бухнал право в един сънен мамут.

- Какво е мамут?
- Нещо като слон, върху когото е постлан губер – обясни Съветникът.    Принцесата заби пети под мишниците на Съветника, защото по пресечката се задаваше Мамут на ролкови кънки и така бързаше, че си носеше губера навит на руло, за да не го изръси някъде по пътя. Мамутът я видя и се закова на място толкова рязко, че спука орехче.
- Ваше Пумпалско Височество – рече той и почтително се завъртя около оста си, - голяма беда сполетя нашата гора. Идваха значи ученици на излет и всички си изядоха закуските, само едно злоядо дете взе, че си скри сандвича зад един храст.
То сандвичът хубаво нещо, вкусничко и нито бяга бързо, нито зъбите му остри, така че бързо го опоскахме и опаковката по заека пратихме да я предаде на “Вторични суровини” в селото до гората. Ама заекът – мързел, видял на края на селото една бабичка със синка в косата и разменил опаковката срещу три картинки от дъвки “Турбо”. Само че то не било опаковка като опаковка, ами страница от вестник “Направи си сам” с инструкции за плетене на бухал от макраме. И бабичките в селото статията разучили и на съвещание обсъдили и взели, че изоставили преките си задължения, а именно откриването на огъня, колелото и бисквитената торта, и се заели да плетат бухали. И толкова много бухали изпонаплели, че пещерите им от макраме прелели.
А макраменият бухал не е пиле като пиле, а птица учена и многознайническа; от единия край го плетеш, той от другия акъл ти дава как да му изтипосаш крилото. Търпели бабките, търпели, ама то от макрамените бухали нищо не можели да свършат – седнеш да си боядисаш косата, а онази ми ти птица току те подучва да сложиш още синка, че и малко червено цвекло да додадеш, та накрая замязали не на бабки, ами на папагалки. 
Ядосали се бабките и пратили бухалите в гората. Накацали макрамените бухали по клонките папратови и погледнали надолу. И що да видят - долу еволюцията кипи, ще прекипи! Всяко животно заляга, учи, развива се – че срам голям да повтаряш мезозоя! А макрамените бухали това и чакат. Седят си отгоре и дават акъл. И стана тя една, Ваше Пумпалско Височество – да видите например таралежа! Както си евоюлираше спокойно, дойдоха два макрамени бухала и му се цопнаха до главата. И като взеха да спорят – прави ли трябва да са му бодлите, или къдрави? А краката – дълги или къси? И кой беше с дълъг врат – жирафът или лъвът? Викаме им – почакайте малко де, макрамени философи такива, поне до неозоя да додрапаме, после ще се наумувате! А те – не, казват, от амеби още трябваше научно да ви подхванем, ама ви изпуснахме и затова сте на такъв хал. И както уж си знаехме как да я караме, изведнъж ни обхванаха едни съмнения – така ли, или онака? Рога ли да си пуснем, или перки? С люспи или без люспи? Изобщо объркация голяма. Затова идвам при вас, Ваше Пумпалско Височество, да търся вашето мнение за нашите макрамени съмнения!

Замисли се Пумпелина, слезе от Господин Съветника, завъртя три пъти вълшебния пумпал и каза:
- Върни се в Горатаотпапратикатовсаксиитенамайками и събери всички животни; бухалите изловете и на бабите върнете. Да ги разплетат старателно и да наплетат внимателно от готовите кълбенца за кафе и чай каренца.
- О, ваше най-премъдро Пумпаличество! – възхити се Мамутът и хукна към гората, а принцеса Пумпeлина се качи обратно на врата на Господин Съветника и се умисли: аз хубаво го пратих да гони бухали, ама сега как ще разбера какво ще стане, ако бодлите на таралежа бяха къдрави, а вратът на лъва – ееееееей такъв дълъг? Ако бабичките си слагаха синка на устните и червенилка в косата, а не обратното? Как ще разбера какво щеше да стане, ако бяхме направили не така, а онака?
И докато се чудеше и кумеше, и подрусваше на врата на Господин Съветника, наааай-сетне стигнаха при Кралицата-баба, която ги нагости с топло какао и канелени звезди, с маслени прасковки и шоколадови скалички, а отдолу под чинийката плетената покривчица току се обаждаше:
Не така, онака! Не така, онака! Не така, онака!